БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ и СКТ "Сините камъни" – Сливен
Организират бревет: „Сакар 200 - Долмени Тур” 2024. Откриване на бреветния сезон
206/213 км (2084 м изкачване) за 13.30 часа, Старт: 02 ноември - събота, 7:30/8:30 ч.
Маршрут: Омега-Баня-Н.Загора-Мъдрец-(Долмен Хлябово)-Тополовград-Роза-Омега
https://www.openrunner.com/route-details/13892518 (маршрут и gpx трак за теглене)
https://ridewithgps.com/routes/48722233 (гласова навигация за смартфон)
В първа колонка на таблицата https://docs.google.com/spreadsheets/d/ ... id=0#gid=0 се вписва личния бреветен номер /ARB №/ от картотеката.
За седма година по този маршрут, като за четвърти път на връщане избягваме трафика на Ямбол и минаваме през Гълъбинци. Нова е отсечката между 4-ти и 17-ти км след старта: вместо през Гавраилово минаваме през Струпец покрай някои от най красивите места край река Тунджа. Времето на този бревет винаги е било меко, но проблемни са утрините с мъгла. Новата отсечка е почти без трафик до с. Баня (27 km). На изкачването към Кортен (35 km) трафикът вече може да е значителен, а след спускането в ниското към Нова Загора (40 km) мъглата е много вероятно да се завърне и на този участък преди и след Нова Загора трябва да се внимава най-много!
Повече подробности в пълния текст на Наредбата:
https://drive.google.com/file/d/1tDeveO ... sp=sharing
Нещо любопитно за Тополовград от Jivko Jelev : Старото име на Тополовград е Кавакли, а дълги години каваклийци са били известни с прозвището „камилари“. Най-ранните данни за селището са от османски данъчен регистър от 1492/1493 г., където е посочено селище под името Кавъклу. В този район се вихри Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево. Но откъде идват камилите в Кавакли/Тополовград?
След края на Първата световна война обликът на града коренно се променя – кариотите се изселват и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония. В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой, занимаващо се с отглеждане на камили, откъдето и прозвището „камилари“ на местните жители. Камилите се развъждали в Кавакли и били основно използвани за пренасяне на стоки като руда, въглища, пясък и продоволствия, в труднодостъпни райони на Югоизточна България.