2011-2016 R10000 за втори път в КК Хасково

[alhimik]

Здравейте,
тук ще се опитам да разкажа за последните ми "подвизи" през тази година (2016) и по-старите такива от далечните 2011 и 2014 донесли за втори път медалът Р 10000 в КК Хасково, надавам се по-успешно отколкото тези за 2015.

[alhimik]

Преди да започна е важно да отбележа как въобще се стигна до идеята да го правя втори път този Р 10000.
В персонален план виновници са лицата Цветан Близнаков и Николай Сурчев с които си говорехме есента на 2015 и пролетта на 2016 и докато коментирахме вече спечелените неща през годината и възможностите за 2016 се оказа че ПБП2011 не е "изтърван" от сроковете и мога да го ползвам за още едно Р10000. От тези разговори и приятелска подкрепа се стигна до идеята. До тогава изобщо не съм имал план за нещо подобно. Разбира да спечеля още нещо интересно за приятелите от КК Хасково и българското коломаратонство винаги са на дневен ред, така че не се двоумих много с решението.
Във всички случаи до сега съм се старал да покажа нещо ново и да съм пример, понякога лош друг път добър, за това как могат да се случват нещата и тази година няма да е изключение. През 2015 след всички успехи се оказа че стартовете зад граница нямали значение нито за точковата система (ако не са 1200+) нито са някакъв престиж за участника, та може би нещото което ще покаже този Р10000 е именно че това е напълно погрешно.

[alhimik]

Както казах вече всичко се случи пролетта на 2016 след една раздумка Ники Сурчев ми вика "абе що не го спечелиш пак тоя медал" като се оказва че ПБП 2011 се хваща в лимита от 6 години.
Така началото на това приключение се оказа далечната дата 26.02.2011, да двадесет и шести февруари със старт на 300км в съседна Гърция.
Това участие само по себе си приключение беше продиктувано от събития в предходните 2009-2010 тогава все още си мислех "затворента врата в България отваря безброй други в чужбина, подради какво хем съм наказан хем компромисно мога да карам в Исперих че да си покрия квалификации за ПБП това май само тук в България е възможно" та реших да карам всички квалификации в чужбина и така да се каже да си сверя часовника с другите организатори в Европа и да си отговоря на някои въпроси относно ситуацията в която бях.
И така с едно приятелско семейство пътувахме за Гърция за това 300км което се оказа 350км. Стартът беше от едно градче близо до Атина Елефсина. Имах честта да се запозная с Хари Плегас организатор и участник в бревети който ме посрещна повече от гостоприемно и ме запозна с всичко необходимо за бревета включително и с един грък Димитри който е учил в Пловдив и говори перфектно бъларски. С Димитри карахме заедно през цялото време за мен беше голям шок да карам през маслинови, портокалови и лимонени плантации вместо в нашите реалности. Около мен да растат палми и т.н. да се запозная с Посейдон един колега коломаратонец и още толкова много "гръцки" неща. Като цяло с водач като Димитри не мислех за нищо по пътя говорихме на българси катерехме приятни хълмчета и бясно ги спускахме по идея на Димитри че така ще печелим време беше си наслаждение от карането от всякъде. Оказа се че с Димитри не може да се спори и упорито отказваше да плащам каквото и да е (при това убедително и на български) по спирките и все си говорехме за него за мен и най-вече за България. Контролните точки бяха различни заведения където може да се хапне нещо има човек който да подпечата бреветната карта и т.н. като цяло на нивото в България но за чужденец контролите по скоро бяха трудно откриваеми, сполучих тогава да карам в такава компания. Така завъртяхме около 310км. и когато той видя че няма да хване контролното време ми обясни от къде да карам и ме изпрати напред. За съжаление беше съвършено прав настигнах други двама гърци и финиширах с тях, а той за 15 мин. не успя да хване контролните 20 часа при положение че трасето беше 350км и не му зачетоха бревета.
Учуди ме това решение но бях щастлив че успях, намерих нови приятели, оказа се че българин не е карал 300км в Гърция до тогава което също ме зарадва. Не разширих географията на българското коломаратонство, но си беше български успех, първата важна и успешна стъпка от дързък план включващ още 200км в Сърбия, 400км в Хърватска и 600км в Словения.

[alhimik]

200км в Сърбия - 19.03.2011г.
Месец след ранният старт на сезона предстоеше сръбското 200км. Изгледите за успех и нагласата ми за карането предполагаха съвсем безпроблемен маратон. За разлика от гръцкият където преди стартът бях много притеснен какво ще се случи, тук нямах никакви притеснения.
Организирах си пътуването, хотел в градчето Инджия, западно от Белград, и очаквах стартът. Организаторът Игор Ралич е един много сърцат човек и запален истински по това което прави сърбите като цяло много ме впечатлиха с ентусиазмът си във всичко което правят. Всичко беше едно преоткриване на бреветите с всичките сладки дребни неуредици, ентусиазъм, гъмжило от участници случайни минувачи които се питат какво правим в двора и на улицата пред къщата на организатора. Запознах се с най-различни образи на които не запомних имената но помня емоциите които преживяхме заедно в този ден. Стартирахме в приятно пролетно време обещаващо много приятен пролетен бревет, но с хубавото време до тук. По някое време при едно изкачване по средата на бревета започна леко да прикапва. Добре че бях в добра форма та успявах да се държа в първата група и ако закъсам да знам че идват хора зад мен, та към върха на този баир вече бяхме само аз и един сърбин най-отпред когато изведнъж заваля много обилен мокър сняг който буквално за минути натрупа 5-6см на пътя. Страховете за времето които имах в Гърция се сбъднаха месец по късно в Сърбия. Така една не малка част от бревета беше спускане в снега, каране мокър в дъжда който спря едва 20-тина км преди финалът. Все пак се удържахме първи с колегата от Сърбия и се прибрахме на финала без излишно бавене и мръзнене в тези тежки условия. Много приятна беше изненадата която ни чакаше на финала къщата на Игор се беше превърнала в най-топлата и уютна контрола на бревет в света там той ни чакаше с чай, кафе, току що сготвена домашна супа и още много топли и вкусни неща съвсем на място след снежните, дъждовни и мразовити последни км.
Самите контроли по трасето бяха съвсем импровизирани като дори колегите сърби трудно откриваха но в тяхната компания бях сигурен че ще ги намерим. Имаше пътища по които ако бях сам не бих си представил ама никога че маршрутът може да мине от там но в крайна сметка това се оказа и чарът на трасето в Сърбия. Намерих двама нови приятели в лицето на Игор и колегата Спасое от Белград с който карахме заедно голяма част от бревета. Игор ме изненада много приятно с бързината на изпращането на номера на заверката на бревета и медалът от това сръбско приключение което далеч не се изчерпа само с завършването на бревета. С това участие станах първият българин участвал на маратон в Сърбия и така да се каже разшириш географията на българското коломаратонско колоездене. За сведение колко приятно и въздействащо беше това посещение в Сърбия и до сега сме приятели със Спасое а след прибирането ми в България близо година вкъщи се слушаше само сръбска музика.

[alhimik]

Следващата крачка по планът чиято цел беше участие във Франция на ПБП и в 2011 въобще не предполагаше да е част от нужните за Р10000 стартове беше 400км в Хърватска.
Този старт се оказа първото истинско изпитание не само на физиката ми но и на късметът и организацията на пътуването т.н. Пътуването се получи по план но стана объркване с часът на стартът и се оказа че го изтървах с няколко часа. Тук сработи късметът ми организатора да ми позволи да стартирам и да наваксам загубеното, да попадна на един любезен хърватин който да ми начертае условно карта по която да се придвижа до първата контрола и да продължа до втората където да съм вече в контролното време и да се срещна с организатора Ares Bursic.
Така все пак се включих в "играта" цялото това бързане и лутане напред по трасето не беше тегаво или неприятно усещането беше все едно съм си у дома все едно милион пъти съм минавал от там и някак си всичко беше приятно като ....... не може да се опише нямах никакви притеснения за това къде съм какво трябва да правя вярно все пак спирах често да проверявам дали съм по трасето но на практика не се изгубих никъде. Такова чувство съм изпитвал само на едно друго място в Исперих, противно на всички очаквания още първият път когато стъпих в Исперих имах подобно чувство което като цяло се затвърждава всеки път когато карам там.
Трасето най-общо премина покрай словенската граница и се отправи на юг към Националният парк Плитвице и световно известните Плитвички езера и още малко километри на юг за да може по обратният път до стартът в Света Неделя (съвсем близо до Загреб) да се съберат 400км.
През цялото време по трасето имаше градчета, селца, вилни зони като цяло се чувствах през цялото време в цивилизацията и съвсем комфортно макар да си извъртях 400км съвсем сам поради закъснението. Важно беше да успея и да докажа на се бе си че мога да се справя и с предизвикателство от този калибър. Трудността си я направих сам но поне сполуката беше с мен.
До тук мога да обобщя че като цяло в организацията в Гърция, Сърбия и Хърватска имаше неща които бяха на нивото в България, други не до там изпипани и като цяло по-скоро имаше какво да се желае отколкото да се каже че са на нашето ниво или по-добри. Но важната разлика беше отношението на организатори и участници към мен, може би продиктувано от това че съм чужденец, но навсякъде се чувствах приет разбран и ако щете специален. Всъщност изненада ме светлинната скорост с която и тримата организатори в рамките на 20-тина дни ми изпратиха и заверките и медалите в България нещо непостижимо в тогавашните български реалности.
Така записах втори успех на непозната територия за българското маратонство и трета важна стъпка към ПБП 2011.

[alhimik]

600км в Копер Словения
Този маратон всъщност не влиза в Р10000 по причина че спрях на около 350км.
Случи се така че през периода 2007-2009 зад мен стоеше ОМК-АД Пловдив и ми помагаше под формата на спонсорство за осъществяване на маратоните в България и чужбина, няма да припомням постижения не е толкова важно. През 2011 се намериха хора които да завидят и да доведат нещата до отдръпване на ОМК-АД от това спонсорство а по-късно да стигнат и по далеч. Та за това приключение се наложи да отсъствам по дълго време от България и пак станах трън в нечии очи което на този етап беше овладяно но почти преля чашата. Така разчитайки единствено на себе си пристъпих към поредната крачка напред (оказала се по-късно встрани).
За пътуването се доверих на една сливенска фирма, голяма грешка, без да коментирам повече пътуването по план всичко вървеше гладко а планът беше да ме оставят на магистралата (те пътуваха за Италия) и аз да се придвижа на ход до Копер около 30км. Само че планът не включваше да вали дъжд да се окаже по-сложно отколкото изглеждаше това придвижване до стартът. Стартът ако не се лъжа беше в 7 или 8 сутринта все пак намерих мястото, успях да се преоблека в сухи дрехи да оставя мокрите на старт-финала и да стартирам в това последно препятствие пред ПБП. Тук трябва да отбележа че организацията ме изненада много приятно с атмосферата около маратона контролите до които стигнах самите колеги коломаратонци и една неочаквана среща и запознанство с легендата Марко Бало многократен участник в РААМ.
Та вече сме по трасето но в Словения реалностите са доста по различни от тези в България използват се велоалеи съвсем малки пътища по скоро селски но с несравнимо по добра настилка от тази в България и с доста усилия успявах да се задържам в някоя група или с някой който знае трасето. Тогава все още нямах навигация и разчитах на описанието което беше наистина много добро но както казах навиците от българските реалности натежаваха в някои случаи. От Копер поехме на север северозапад покрай границата с Италия най-общо към град Толмин и италианската граница в близост до връх Мангарт, от там се спуснахме в Италия покрай езерото казано по италиански Lago del Predil към долината отвеждаща ни отново в Словения към Кранска гора, Йесенице и град Кран. Да именно до град Кран успях да стигна и аз в този град беше и една от контролите. Поради леко объркване пристигнах вече по тъмно и не по начертаният път а директно по магистралата за Любляна. Тук лоша шега си извъртях и аз самият понеже ми предстоеше каране в нощта, вече съвсем сам отдавна останал последен от групата още на баирите преди Италия реших да се обадя на сестра ми която тогава работеше точно в този словенски град да се видим да похапна и да продължа. Така и направих но след похапването и потеглянето в нощта ме налазиха едни мисли на носталгия по България, оказа се че и приятелката ми ми липсва много, имаше и не малко нощни км пред мен и си викам " за къв ми е да продължавам първо словенците и другите участници от Австрия и Хърватска най-вече са далече напред, второ изморен съм и ми се спи зверски буквално заспивах на колелото, то ПБП съм го правил вече в нечовешкият дъжд и студ на 2007 дето почти половината народ се отказа, то се вижда че мога Ани ми викаше преди да замина всички знаем че можеш на кого има още да се доказваш и т.н. мисли включително и леки притеснения относно ориентацията по трасето предвид съвсем прясното магистрално каране към град Кран." И се върнах обратно в Кран. Така тази последна юнска крачка в посока ПБП се оказа накриво. Лошото беше че се хвърлиха безценни време и пари които после щяха да кажат своята дума.

[Сурчеff]

Браво! ...

[alhimik]

Merci Ники винаги съм имал подкрепата ти и това е важно за мен!!!!

[pinocio]

БРАВО СТЕФЧО

НАПЕТ и НА ГОРЕ

[alhimik]

09.07.2011г. 600км. Люксембург
Забележете датата все още не бях покрил квалификацията от 600км. и единственият шанс за това се оказа именно този маратон, а ПБП предстоеше след малко повече от месец.
След неуспеха в Словения за кратко наистина бях отписал ПБП, но по някое време си викам за какво беше всичкият тоя труд до сега, да се оставя да ме смачка едно наказание и някакви си 600км, смешки, точно мен, това и в държавен вестник да го видя няма да го повярвам.
И така типично мой стил т.е. почти без план, в последният момент се мисли някаква схема в комбинация с много късмет не винаги добър се натъкми следната щуротия:
Ще се пътува с личният ми автомобил който бях закупил преди по-малко от месец и ми беше първи такъв, не бях свикнал напълно с него и като цяло опитът ми на шофьор беше курсът и тези 20-тина дни преди пътуването. Уговорих се с една приятелка Лидия Пелова с която и преди сме правили подобни щуротии и тя се съгласи веднага. За да излезе по-евтино за всички реших да поканя още някой това се оказа един приятел на мой приятел а именно г-н Тодор Ножаров с който се бяхме запознали точно 5 дена преди пътуването. За отсъствието от работа измислихме с колегите план които най-общо включваше аз да работя сам на машините по един ден преди и след пътуването а те да ме заместят 6 дни докато ме няма. Речено сторено, след 23 часова смяна на работа се измъквам сутринта към 4 и нещо си от завода, забирам си компанията и към 6-7 сутринта вече пътуваме в посока София по магистралата. Така без сън си откарах близо 1000км до Загреб, там разгледахме старият град, новият пихме бира и т.н. после се придвижихме до едно градче Самобор близо до Загреб и известно ми от участието ми на 400км. по-рано през годината. Много красиво място!!!!! Намерихме къде да спим, но с цялата си глупост и блясък предизвикан от същата, вместо да почивам тръгнахме да разгледаме градчето в 10:30-11:00 вечерта което е като цяло вълшебно по всяко време и наистина си заслужава да се види.
На другият ден в Словения се оказа че нямаме винетка и ни глобиха едни 150евра. След това аз така или иначе съм зад волана и в Австрия вече си заспивах хипнотизиран от осветлението в тунелите по пътя и отстъпих на Лидия управлението. Така вечерта вече бяхме в Люксембург.
За който не вярва в невероятният ми късмет веднага казвам оказа се че Тодор има приятелско семейство в Люксембург с моя те живееха на 5-6км от стартът, имат голяма къща и като разбраха че сме толкова близо вариантът хотел веднага се зачеркна. Така гостувахме вечерта при Ели и съпругът и а на другата сутрин тя ме изпрати до старт/финалът на маратона. още на стартът ме учуди организацията и настройката на участниците всеки си взима бреветната карта още някакво картонче, говорят си в някакви групички явно от различни страни странна работа си викам. Бреветната карта ок като нашите описанието на маршрута обаче "тръгваш от А отиваш в Б караш до В имаш контола в Г" никакво описани на завои табели които евентуално да следиш само населените места през които се минава и контролата в кое от тях е.
Съответно където прецениш подпечатваш стига все пак да пише населеното място като доказателство че си бил там. Старт!
Газ със първите по сръбският сценарий ако остана някъде да има някой зад мен да ми помогне евентуално. Така след 100 и нещо км умората от недоспиването, карането на кола и колело си казаха думата и едвам се държах с групичката с която карахме вече доста км. То бяха пътища големи, по-малки, още по малки, вело алеи и т.н. по едно време пътя стана невъзможно тесен асфалт който стигна една ферма и стана черен път за крос но не и за шосеен велосипед. Карам последен и си мисля тия пичове май се объркаха ама аз като не знам даже къде се намирам кво да правя и карам с тях. Не се бяха объркали след няколко км през една гора пак достигнахме асфалт в такива условия вече бях довършен тотално. Викам си нямам шанс тука край. В това време тъкмо бяхме спрели с групата и всички ме видяха колко съм премалял и буквално умрял от умора и недоспиване, тогава си смениха някакви думи и групата се раздели на две едните по-бързите заминаха а двама господа Андре и Пол останаха с мен да ми помагат и караха с моето бабешко темпо през цялото време. Така поне не мислех за пътя и само кретах с тях Андре ми обясни че след контролата в Страсбург трасето минава съвсем близо до домът му и можем да се отбием да пренощуваме у тях и да продължим на другият ден. Така и направихме. Неговата жена ни посрещна с топла вечеря, душ и най-удобното легло и завивки в северното полукълбо. Сутринта ми се искаше да съм оглушал и да не чуя алармата на телефона, но уви чак такъв късметлия не съм. Продължихме заедно по трасето което след многото км във Франция влезе в Германия, единствено си спомням че карахме по вело алея с десетки км между някакви немски градове и само за контролите влизахме да подпечатаме някъде. Без да знам от къде съм минал но заверил на всички контроли единствено и само благодарение на Андре се движехме под контролното време и приближавахме финалът в късният следобед на вторият ден съвсем спокойно и по светло. Финалът представляваше едно черно Ауди със свален леко прозорец "приличащо на урна за бюлетини" в което след като запишеш собственоръчно в колко часът си пристигнал пускаш бреветната карта вътре. Е, честито това беше всичко! Свободен си да правиш каквото искаш. Важното беше че Андре ми помогна страшно много тогава и съм му благодарен от цялата си душа!!! С него се видяхме на ПБП 2011 а после и на ПБП 2015, не може да се опише радоста ми когато ги видях във Франция 2011, преди и след финала на маратона, и Пол и Андре.Те не успяха тогава и са се отказали в някакъв момент но се радваха искрено на моя успех след като ме бяха видели какво нищо бях в Люксембург само преди месец.
Обратният път към България не беше по малко приключение за "по-пряко" минахме през Нанси (преспахме при една българка работеща там, приятелка на Лидия), на юг към Монако, Италия, Словения отново там както казах работеше сестра ми така че я посетихме да поспим един ден докато тя е на работа. Следобеда се видяхме и тръгнахме за България към 4 часа. За една нощ се прибрахме от Кран Словения до Пловдив България чиста лудост предвид зверската ми умора. На влизане в България на бариерата сме три коли първата потегляше когато пристигнахме, спирам тази пред мен мина бързо и е мой ред полицаите дори не пуснаха бариерата тръгвам, изгасям колата, паля, пак я изгасям на третото изгасяне полицаите пуснаха бариерата а аз пък като контра мярка се смених с вторият пилот Лидия, вече нямаше проблем с гасенето на колата!! И сутринта като оставих бригадата по леглата си отидех на работа за обещаната на колегите 22-23 часова смяна като компенсация дето ме нема 6 дена. :)