Няма такова извращение, принавам си! :) Не знам кой ден беше по-тежък. Те бяха едни обединени дни и нощи в едно.'
За щастие втория ден беше по-облачно на моменти, въпреки вятъра, духащ във всички посоки.
Не знам дали от това, че изобщо не съм се спирал след Париж-Брест и нямах време за възстановяване, или всичките технически проблеми, 3-4 спукани гуми, липсващи спици, брутално криви капли още от първия ден, скърцане на умиране и катерене на баири само на голямата плоча. Нямам идея как се занесохме изобщо до финала.
Ако не беше бащата на Стойчо и случайната ни среща по Смолян, просто нямаше да стане нищо. За оето им благодаря и на двамата.
Браво на всички участници в този бревет на оцеляването, среща на гладиатори, поздравления и на единствения участник с планински байк. Не знам каква воля и желание са нужни!!!
Извинения на Зоуи, която буквално изврънках да дойде, въпреки натрупаната и умора и трезвата представа, че не е разумна тази идея.
И да я хваля, то се знае, че няма друга като нея :) И като издръжливост, и като човечност. Не ме изостави през цялото време и спонсорира с гуми, когато моите свършиха, а се покаха като пуканки в микровълнова.
Завършилите дори да не са Супер рандоньори в крайна сметка, то по-скоро са мега рандоньори :)
Наздраве! :)
