Снимките от мен:

Моите впечатления?
Кои са рандоньорите? Това са пичове котараци и засукани мацки, които - както котката от едно филмче - ходят, където си искат и правят каквото /и както/ си искат... В рамките на определена линия на преминаване през няколко контролни пункта и за определено максимално допустимо време. А контролните пунктове са нещо много важно. Направени са, за да се спира там и да се подпечатват картоните. С цялото уважение и благодарност към доброволците, които висят там с часове и посрещат участниците. Единствено и само тогава, когато обозначеният пункт е затворен поради някаква причина, и няма доброволец да подпечатва - тогава се търси печат или касова бележка от най-близкия търговски обект, или се прави снимка. Но и контролните пунктове трябва така да са измислени, че всички да ги очакват и с желание и нетърпение да спират там.
А с времето ни провървя, като изключим втората половина от участниците през втория ден - на Шипка, и онези, които хванахме градушката на Беклемето. Но дори и тези намокряния бяха от облаци, макар и неколкократни за някои от участниците. Но беше топло!
Недоумявам, защо толкова много от записаните за участие за втория ден - не стартираха!?
Верен на традициите, организаторът и този път беше пъхнал малка изненада в стартовия пакет!