Бревет „Странджа 200 - зима”, 13.02.2016

[Randonneur]

Регламент АСР, Член 12: „…Тези бревети не са състезания и не се извършва класиране.”
Член 5: Всеки участник се счита за тръгнал на индивидуално пътуване...
Всеки участва на свой риск и отговорност.

БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ и КОЛОЕЗДАЧЕН КЛУБ "СИНИТЕ КАМЪНИ" - СЛИВЕН

Организират бревет „Странджа 200 - зима” 2016
Сливен-Ямбол-Елхово-Странджа-Болярово-Ст.Караджово-Ямбол-Сливен
219 км за 13.30 часа, 1445 м обща денивелация, Старт: 13 февруари - събота, 7:00 ч.
Маршрут:
Предложен и разработен от Колоездачен клуб Сокол - Ямбол
1. Условия за участие
Регламент АСР, Член 2: “В тези бревети може да участва всеки рандоньор, който е член или не на някакъв клуб, дружество или федерация и има застраховка. Непълнолетни се приемат след като представят разрешение от родителите, което освобождава АСР и дружествата - организатори от отговорност, както и медицинско удостоверение за годност, издадено преди не повече от 6 месеца.“
Съгласно разпоредбите на БФТ и ММС, нужно е медицинско и застраховка „Злополука за спортисти” с минимално покритие 1000 лв. Наредба на БФТ изисква носенето на каска през цялото време на движение.
Съгласно ЗДП велосипедистите трябва да имат светлини и отражателна жилетка. На зимни бревети не се допускат до старт участници без светлини и отражателна жилетка, за ползване при лоши светлинни условия.
Записване на участниците. Он-лайн.

Организаторът потвърждава заплащането на стартовата такса и резервациите за нощувка, както и редовността на участниците според данните от он-лайн картотеката. При групово записване на клубове, представител на тези клубове изпраща списък на участниците и превежда необходимата сума със съответната отстъпка. За картотекирани участници, представител на съответния клуб може да гарантира плащането на стартовата такса, а точната сума да се донесе преди старта.
Регистрация на участниците. Провежда се от 20 до 21 ч вечерта преди старта на основното място за нощуване – бистро „Омега”. Състои се от инструктаж, показване на застраховка и медицинско, проверка на велосипеда, заплащане на стартова такса и получаване на стартов пакет. По изключение се допуска явяване направо на старта, но само след предварително записване, включващо заплащане на стартова такса и изпращане на сканирано копие на медицинско и застраховка, както и снимка на оборудваните според изискванията велосипед и ездач. Велосипедът се проверява за състояние на гуми, спирачки и фарове, наличие на резервни гуми и помпа, преден и заден фар, отражателна жилетка и каска.
Стартова такса:
8.00 лв. 6.00 лв. до 20:00 ч. в четвъртъка преди старта. Стартов пакет – вечерта преди старта.
16 лв. 12 лв. Петък и в деня на старта /след предварително записване/.
* Намалението от 25% е за клубове – членове на БФТ или представени с 10 и повече участника
+ 0.50 лв. Добавка за разпечатване на маршрутна таблица
+3.00 лв. Добавка за велосипеден номер за 2016 г. за участници без картотека
+4.50 лв. Добавка за годишна групова застраховка – за участници без застраховка
Възстановяване на стартовата такса при неучастие:
1. Неучастие, инициирано от организатора /напр. анулиране на старт/ - 100%
2. Неучастие, инициирано от участник: – 100%, ако неучастието е заявено до 1 седмица преди старта,
– 50%, ако неучастието е заявено до 60 часа преди старта.
Стартовата такса включва:
1. Съдийска кола по трасето, която оказва техническа и логистична помощ на контролите;
2. Подкрепителни пунктове на някои явни и тайни контроли;
3. Бреветна карта, 2 лв. за заверка /1 лв. за стикера от Франция, 1 лв. за администриране от БФТ/;
4. Резервация на места за спане. Прави се от организатора при платена стартова такса.
Бистро Омега разполага с 24 места в 3 четворки и 6 двойки на цена от 10 лв леглото. В Хотел Калина стаите са 12-18 лв леглото. В хотел Флоранс /зад банята – 1 км/: 3 двойки и 3 тройки /спалня+легло/, на цена 15 лв. двойката и 40 лв. тройката /15+15+10 – за двама + дете/. На „Ветровити хълмове” /посока Ст.Загора – 2 км/, стаята е 50 лв. /за нас/, като има възможност за трето легло.

Пълен текст на Наредбата /с описание на маршрута/:

Маршрутна таблица:

[Randonneur]

Снимки от 2015 г:

[Randonneur]

Двете части на видеото от 2015 г.:

[Randonneur]

Бреветите преминават през с. Стефан Караджово вече 15 години - отначало на морските, а после и на странджанските стартове.
Снимали сме се пред паметника на Караджата, на малцина са виждали къщата-музей на Стефан Караджа:


По време на предстоящия бревет "Странджа" ще има "инфо" контрола - посещение на къщата-музей, което е незадължителна опция и ще се премира с 30 мин. бонус към времето. Намира се в долния край на площада, покрай който преминава нашия маршрут - зад голяма и хубава чешма с минерална вода. Къщата е затворена, но се отваря при наличие на посетители.
Още информация за обекта:

[Fixt00l]

Чудесно ! Радвам се, че Лазар прие предложението ми да посетим къщата на воеводата - все пак съм негов потомък.Трудно успях да се свържа с кмета на селото, а още по-трудно го убедих, че не само лете е удобно да посетим къщата.Нашата " държава " все орязва " разходите ", и не плаща никому, за да стопанисва къщата-музей... срамота !!! Кметът ми даде телефонен номер на друг потомък, който на добра воля ще ни я отключи, когато му се обадим.Тъй като сме повече хора, призовавам някак да се организираме - например на групи, или всеки предварително да уточни дали ще я посети.От чисто човешка гледна точка, смятам, че е редно да оставим по 4-5 лв на човека, който вероятно често ще излиза, за да отключи къщата в събота.

[Randonneur]

[petio]

Снимките от бревет СТРАНДЖА може да видите тук https://www.facebook.com/CC.ODESOS.VARNA/
/не е необходима регистрация във фейсбук/.

[Randonneur]

Всеки бревет е уникално преживяване, дори и 16 години след първото ми участие на 200 км. Бреветите на 200 км са класика, всеки един от тях се доближава до духа на маратонските разходки на парижките джентълмени, или италианските „аудаксъри” преди повече от 120 години! Има държави – например Австралия, където има специална награда за коломаратонеца, взел участие във всички бревети на 200 км от съответния национален календар!
Благодарност за съдиите – местни и гостуващи, които ми позволиха това участие. То премина изцяло със спомена за Adrian Hands, първия американец, участвал в българското 1200 к /2004 г./ и починал през 2011 г. – мир на праха му! Основна философия на Adrian беше, че всеки пробег е едно приключение. За Adrian си говорихме в Омега вечерта преди старта. Хрумна ми за бревета да облека подарената ми от Adrian фланелка на клуба му от Северна Каролина. По някакво необяснимо стечение на обстоятелствата, бреветът за мен протече изцяло в духа на философията на Adrian Hands. Повече за Adrian Hands и учредената от него асоциация, може да се прочете тук:

Стремежът на Adrian Hands беше: всеки бревет да се завършва максимално близо до контролното време, като не се пропуска нито един повод за запознаване с местните хора и културно-историческите обекти, покрай които минава маршрутът. Критерии за членство в учреденото от Adrian Hands society, е да си завършил ПБП за време равно, или по-голямо от времето на Adrian, постигнато на ПБП през 2003 г.: 88:55 часа.

След традиционното ми потегляне с последните стартирали, карахме до Елхово с новите момчета от Стара Загора, като преди Ямбол засякохме задружната група от Велоразходка. И през ум не ми е минавало, че последната третина от бревета ще карам в тяхната чудесна компания, и че ще финишираме заедно! После настигнахме Пламеновците, Бахара и Коцето. Гумите започнаха да се пукат след разклона за Воден и Странджа. Оказа се, че от двете ми резервни гуми, едната е с дупка, а другата изпуска за 4-5 минути. Не намерих трънче във външната и подкарах с изпускащата, а след 5-6 помпения, колегите от Стара Загора ми дадоха тяхна гума, която почти веднага изпусна. Сложих отново спадащата и след 4-5 помпения, Станислав, каращ с колеги от Варна ми даде втора нова гума. Оставих я мека за всеки случай и така без проблеми стигнах контролата в Странджа. Там реших, че проблемът не е в шината или външната гума и вдигнах атмосферите до 6. Съответно, след 5 минути на спускането преди Воден гумата изпусна. Междувременно, по серпентините преди Странджа бях срещнал групата на Цецо, Зоуи и Тошко да правят МТБ гума. Там Тошко ми даде негова стара резервна гума – за всеки случай. А на Странджа, отказалият се Бахаров ми даде една негова нова гума – пак за всеки случай. Пукнатата втора нова гума ме накара да проверя втори път за трънче – този път по-щателно – и открих гадината, в една цепнатина на външната гума /с която гума не би следвало изобщо да потеглям на бревет/. Така сложих старата Тошкова вътрешна и стигнах до Болярово и вкусната супа – в компанията на Велоразходка. Реших да се присъединя към тях за посещението на къщата-музей на Караджата. За 12-те км дотам Тошковата вътрешна изпусна само веднъж. Реших, че припомпване на 10-15 км е приемливо и оставих нещата така. Доста поизчакахме, за да се появи уредника на къщата-музей. Разбрахме, че сме първите, които го търсят днес – а може би и за цялата зима… Към това изчакване се добави времето за отваряне на трите стаи, като най-накрая Тино хвана ключовете и след кратка борба с ключалката – успя да отвори последната стая. После снимки вътре, отвън и пред паметника - така като цяло със сигурност престояхме повече време от отредения по регламент бонус от 30 мин.!
До финала се очертаваше съвместно каране с Велоразходка. Освен приятната им компания, щяхме да си помагаме – те със силните си фарове /бях само с аварийния, свикнал да финиширам по светло/, а аз – с ориентацията в Ямбол и Крушаре. Тук започнаха да се случват необясними неща. Старата Тошкова вътрешна започна да спада все по-често… Същото се случваше и с гумата на Тино. Спирахме за припомпване почти в синхрон, а групата се отдалечи напред. С нас остана само Силвия, изостанала заради паднал фар и съответно останала без предна светлина. Така изпратихме красивия залез… Някъде след Саранско Тино се принуди да спре за смяна. Честотата на моите помпения достигна 3-4 минути и също бях за смяна, но прецених, че с още 2-3 припомвания ще стигна до осветения площад на Калчево, където смяната ще стане бързо и сигурно. Там намерих цялата група да ни чака. Гумата смених за 2 минути - след като вече бях правил упражнението 5 пъти… Изчакахме Тино, който оправи и фара на Силви и така без проблеми до финала! Там открих още една причина да финишираш с последната група – не си спомням да съм получавал толкова овации на финал! Благодаря на всички, които уважиха проявата и дръзнаха да стартират – независимо от лабилните атмосферни условия!
Разказът подкрепям с традиционния снимков материал:

[mlqko s oriz]

Привет на всички!
Искам да изкажа благодарност за хубавият ден към всички замесени в приключението Странджа 200!
Заредих енергийните резервоари и сега през цялата работна седмица ще се усмихвам сещайки се за преживяното.
Красив разнообразен маратон се получи в личен план.
В началото се движих в средата на маратона, после карах и със първите, после реших от село Странджа до Болярово да покарам сам, разглеждайки подробно пейзажите и селцата. От Болярово до финала покарахме в група Балабана; Никсана; Колю; Андрей и моя милост. Ветреца често ни помагаше и правеше прибирането приятно за раздумки. Финиширахме малко преди залез и останахме на раздумки до към 23:30.
Имаше трудни; весели и красиви моменти.
Радвам се, че участвах и се видях със стари приятели и се запознах със нови. Поздравления към Лазар и съдиите и всички помагачи за организацията и поддържането на маратонският огън в България. Събития неминуемо помагащи за развитието на спорта и здравият дух.
Поздравявам всички участници. Пожелавам ви Здраве, успехи и колоездачни празници!
И специални поздрави на Зоуи за чудесният сладкиш, много вкусен и приятен!
Само напред и до нови срещи!

[neTq]

Благодарности на организаторите и съдиите, както и на всички участници за споделената компания и емоции по време на бревета. Всичко беше чудесно!
Странджа 200 се явява 4-тото ми участие в рандоньорството, като първото ми беше Сакар 200 през ноември 2015. Както и тогава, до първата контрола карах с основната група, която леко се беше разкъсала на Ямбол, поради неправилно преминаване на няколко последователни кръстовища. За щастие, останалите по-назад успяха да ни настигнат при разклона за Каравелово и се оформи една весела дружина. Освен, че е весело, карането в по-голяма група действа стимулиращо при целия този ентусиазъм и сила на духа събрани на едно място :) Борбата с вятъра малко ни изтощи и разкъса и до Болярово вече се движехме на по-малки групи. Пихме по една фанта и тръгнахме към Стефан Караджово, за да не изстиваме. Никой изглежда не изгаряше от желание да посети къщата-музей на Стефан Караджа, а и нямахме записан телефона на човека, който трябваше да ни отключи, затова само се снимахме пред чешмата и къщата и решихме да не губим време с оглед на това, че не знаехме и какво време ще ни съпътства по-нататък по маршрута. Карайки нататък ни облъчваха всякакви аромати. Калин както се беше приготвил да се подкрепи с един банан преди Ямбол, обонянието ни беше подразнено от миризмата на свински черва и на него хич не му се услади хапването и стомахът му запротестира Срещнахме и няколко местни колоездача, двама от тях в Саранско, което ми напомни за добре познатото софийско Саранци, което също е любима дестинация на колоездачите. И така, движехме се с Ники Сурчев, Румен Митрев и Калин, а времето не беше толкова зле, колкото очаквах :) Спряхме за вода на Ямбол и при селата преди Омега ни застигна едно от момчетата от оформилата се в началото основна група, което беше странно, защото смятахме че е преди нас. Успяхме да финишираме преди залез слънце с една кушия по паветата на Ники и въпросното момче (предполагам се казва Георги) :D
И преди и след бревета беше много весело с един лееееееееек философски привкус и оживени дискусии относно Еволюцията на човека :) Тренировка не само на тялото, но и на духа и ума!
Зоуи, благодаря за чудесния сладкиш и аз. Благодаря и на хората от Болярово за червеното вино :)

Поздравления на всички и до нови срещи! :)