Ето това избирам за моя си емблема на пробега - направих снимката в движение, приближавайки се към контролата:
Фантастично е усещането, на свечеряване да излезеш "да се поразтъпчиш" в околностите на Хасково, да посрещнеш зората край мигащия фар на Бяло море, и същия следобед да си пиеш биричката обратно в Хасково! Яко!
Както обикновено, тръгнах последен и доста време карах най-отзад, любувайки се на виещата се змия от светлини и отражения - нещо, което ми напомни за големите международни пробези и рядко се среща в България. Не сме имали досега не само нощен старт с над 50 участника, а и старт на 400, а също и на 300 км с толкова голяма група!

Благодарност на домакините - справиха се отлично с всички възникнали ситуации, бяха предвидили всички възможни проблеми.




